Време по коремче, прекарано по най-добрия възможен начин
Бихте могли да започнете с упражненията по коремче много скоро след като се приберете със своето бебе от болницата. Недейте да очаквате твърде много. В началото опитите на новороденото да повдигне главата си дори малко, докато лежи по коремче, ще бъдат истинско предизвикателство за него. Времето по коремче е истински трудна и уморителна задача! Няколко секунди наведнъж по няколко пъти на ден са чудесно начало. Можете постепенно да увеличавате времето, което бебето прекарва по корем, стига то да е щастливо и да се чувства комфортно. Не забравяйте, че винаги трябва да бъдете с него, за да го наблюдавате.
Стремете се да отделяте общо около един час на ден в упражнения, докато бебето навърши два месеца, като опитвате да разпределите активността в по-малки отрязъци от време. Обърнете внимание на тези седем съвета за упражнения по коремче, с които малко по малко мускулите на Вашето мъниче ще укрепнат!
1. Обратно към съня
Прекарването на време по корем, докато бебето е будно, е важно за новороденото. Въпреки това винаги трябва да го слагате да спи по гръб. Тази позиция намалява вероятността от Синдрома на внезапната детска смърт (СВДС). За щастие, в световен мащаб броят на случаите на СДВС е намалял през последните 30 години. Винаги слагайте бебето си да спи по гръб, за да предотвратите СДВС.
2. Започнете от ранна възраст
Още докато новороденото е крехко и беззащитно, времето, прекарано по коремче, може да му помогне бавно да укрепи мускулите на главата, врата и раменете. Силата в мускулите ще му бъде необходима, за да развие определени двигателни умения като пълзене.
3. Изберете правилният момент
Вероятно Вашето бебе ще се наслаждава на времето, прекарано по коремче, когато е бодро. В първите дни това няма да се случва често, така че използвайте възможностите, когато се появят. След смяна на пелените или когато бебето се събуди след дрямка, обикновено са подходящи моменти. В случай че е уморено, гладно или нервно, не го притискайте. Дайте му възможност да подремне, нахранете го, ако е гладно, или му попейте, докато го държите в обятията си. След това може да опитате отново. Всеки ден му осигурявайте време, което да прекарва по коремче.
4. Готови за действие?
Може и да Ви е трудно да си представите и да повярвате, но Вашето малко бебе ще се научи да се преобръща, пълзи и сяда самостоятелно. Изследванията показват, че бебетата, които прекарват повече време по корем, започват да се преобръщат, пълзят и сядат по-рано от бебетата, които не прекарват толкова време по корем.
5. Намалете натиска
Времето, прекарано по коремче, играе важна роля в оформянето на главата на Вашето бебе. Прекарването на твърде дълго време по гръб може да доведе до сплескване на задната част на главата. По-дългите периоди, предвидени за упражнения по коремче, ще помогнат да се намали натискът върху задната част на все още мекия череп на Вашето бебе.
6. Бъдете винаги наблизо
Никога не оставяйте бебето си само, докато е по корем. Устата или носът му могат да бъдат покрити случайно, което може да изложи детето на риск от задушаване.
7. Оказвайте подкрепа
Вашето новородено има много слаб контрол върху движението на главата, поради което ще се нуждае от малко помощ от Ваша страна, за да усвои това умение. Поставете навито на руло одеяло или друга опора под гърдите и подмишниците му, за да му помогнете да се повдигне. След като бебето Ви порасне и укрепне и започне да се чувства по-уверено във времето по коремче, сложете одеяло на пода и го поставете по корем с изпънати пред него ръце. Или можете да държите бебето на гърдите си, докато се облягате на дивана или на възглавници, за да съчетаете чудесната връзката помежду си с полезни упражнения!
Източници:
https://www.cdc.gov/sids/data.htm (Accessed January 9 2017)
American Academy of Pediatrics. Back to sleep, tummy to play. 2011
https://healthychildren.org/English/ages-stages/baby/sleep/Pages/Back-t… (Accessed December 29 2016)
Kuo YL, Liao HF, Chen PC et al. The influence of wakeful prone positioning on motor development during the early life. J Dev Behav Pediatr 2008; 29(5):367-76.
Свързани статии